Body P(orno) Art

Сигурно знаеш?
…или пък не!
Ако не знаеш
аз знам
и няма значение
дали разбираш!

Пътят не може
да бъде извървян,
но достатъчно е
че е намерен,
че се знае,
че го има.
Ти си там
аз съм тук.
Аз съм там,
а ти си тук.
Някъде по средата
се разминаваме.
Защото средата
я има - за теб.
За мен - не знам.
Сълзите бяха пресъхнали…
сега вървя до реката им
и се чудя дали
дали да си измия лицето
с тях…
и ръцете да избърша
с бял чаршав
още топъл от телата ни.
Любовта ни
не е цяла
няма и да бъде.
Бъдещето няма значение
миналото също
настоящето - сигурно…
Газ, спирачки
нагъната писта
остри завои и силен вятър.
Студът разпрашава
дръзналата да се покаже
сълза.
Няма начало, няма и край,
защото всичко е кръгло
само трябва да влезеш в кръга
и да оставиш следи
по асфалта.
Но няма следи без газ,
без спирачки
и най-вече - без скорост…

Обичам те много,
но май не трябва…

Сигурно знаеш?
…или пък не!
Ако не знаеш
аз знам
и няма значение
дали разбираш!

снимка: http://www.jimstonefreelance.com

“Ако бъда твоя…сърцето ми ще разделиш на две…”

А ако бъда твой - от мислите ми
въже ще изплетеш
на шнурчето с което пали се Луната
ще го затъчеш.

Свободен съм - душата ми лети навред
звезди проблясват
в гора прохладна тихо мечка хапва мед

и Луната свети…

Жадуване…
на докосването
в поканата

Взаимност…
на душите
в танца

Целувка…
на ръцете
в движенията

Ритъм…
на телата
с музиката

Изпразване…
на чашите
с вино

Винаги има време да не се боядиса още един прозорец

Затвори очи,
остави ме
да погледна през тях.
Да се видя
такъв - какъвто
ме виждаш и ти.

Дъх поеми,
дай ми
да го издишам.
За да бързам
по дире си
така както бързаш и ти.

Заспи,
разреши ми
вместо теб да сънувам.
Да се сънувам
така както
ме сънуваш и ти.

А дали аз…

Не затварям очи
и оставям те
да погледнеш през тях?

Не ме е страх
да съм аз.
Не ме е страх
да съм ти.

когато я погледнеш - никога не е една и съща.
Не можеш да запомниш всичките и състояния,
но не можеш и да забравиш, че я има.

Не всичко може да се изпъшка.