Body P(orno) Art

“Ако бъда твоя…сърцето ми ще разделиш на две…”

А ако бъда твой - от мислите ми
въже ще изплетеш
на шнурчето с което пали се Луната
ще го затъчеш.

Свободен съм - душата ми лети навред
звезди проблясват
в гора прохладна тихо мечка хапва мед

и Луната свети…

Жадуване…
на докосването
в поканата

Взаимност…
на душите
в танца

Целувка…
на ръцете
в движенията

Ритъм…
на телата
с музиката

Изпразване…
на чашите
с вино

Винаги има време да не се боядиса още един прозорец

Затвори очи,
остави ме
да погледна през тях.
Да се видя
такъв - какъвто
ме виждаш и ти.

Дъх поеми,
дай ми
да го издишам.
За да бързам
по дире си
така както бързаш и ти.

Заспи,
разреши ми
вместо теб да сънувам.
Да се сънувам
така както
ме сънуваш и ти.

А дали аз…

Не затварям очи
и оставям те
да погледнеш през тях?

Не ме е страх
да съм аз.
Не ме е страх
да съм ти.

Имам услужлива памет - бързо забравям.

Това, което най-много ни плаши -
ни изпълва с най-голям възторг.

когато я погледнеш - никога не е една и съща.
Не можеш да запомниш всичките и състояния,
но не можеш и да забравиш, че я има.

Не всичко може да се изпъшка.